мъдрец

Речник на българския език

1. мъдрѐц съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. мъдрецѝ, м. Човек, който притежава голяма мъдрост, знание и опит.



мн. мъдрецѝ, (два) мъдрѐца, м. Най-краен кътник, който израства след всички други зъби и не се сменя.

Грешни изписвания (1)

  • мадрец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъд-рец
непълен член мъд-ре-ца
пълен член мъд-ре-цът
мн.ч. мъд-ре-ци
членувано мъд-ре-ци-те
бройна форма мъд-ре-ци
звателна форма мъд-ре-цо

2. Мъдрѐц географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Мадрец