мушка

Речник на българския език

1. му̀шка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. му̀шки, ж. Неголяма издатина в предната част на огнестрелно оръжие, която служи за прицелване.
Вземам на мушка. 1. — Прицелвам се в някого, за да го убия.
2. Преследвам, тормозя някого.
Пада ми на мушката. — Имам възможност да унищожа някого или да си отмъстя.

Грешни изписвания (1)

  • мушкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. муш-ка
членувано муш-ка-та
мн.ч. муш-ки
членувано муш-ки-те
звателна форма

2. мушка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мушка е производна форма на мушкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. мушка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мушка е производна форма на мушкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. мушка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мушка е производна форма на мушкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).