мушама

Речник на българския език

мушама̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мушамѝ, ж.
1. Материя, покрита с непромокаемо вещество.
2. Връхна дреха от такава материя; дъждобран.
3. Покривка за маса от такава материя.
същ. умал. мушамѝчка, мн. мушамѝчки, ж.
прил. мушамѐн, мушамѐна, мушамѐно, мн. мушамѐни (в 1 знач.). Мушамена торба.

Грешни изписвания (7)

  • мошама
  • мошамъ
  • мошъма
  • мошъмъ
  • мушамъ
  • мушъма
  • мушъмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-ша-ма
членувано му-ша-ма-та
мн.ч. му-ша-ми
членувано му-ша-ми-те
звателна форма