муфта

Речник на българския език

му̀фта — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг.
1. Като нареч. Муфт.
2. Нещо, получено даром, безплатно.

Грешни изписвания (1)

  • муфтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. муф-та
членувано муф-та-та
мн.ч. муф-ти
членувано муф-ти-те
звателна форма —

Връзки