мутафчия

Речник на българския език

мутафчия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мутафчиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-таф-чия
непълен член му-таф-чи-я-та
пълен член му-таф-чи-я-та
мн.ч. му-таф-чии
членувано му-таф-чи-и-те
бройна форма му-таф-чии
звателна форма му-таф-чи-йо