мускус

Речник на българския език

му̀скус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Силно ароматно вещество, извличано от жлезите на някои животни или от някои растения.
прил. му̀скусен, му̀скусна, му̀скусно, мн. му̀скусни. Мускусен парфюм.

Грешни изписвания (1)

  • мускос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мус-кус
непълен член мус-ку-са
пълен член мус-ку-сът
мн.ч. мус-ку-си
членувано мус-ку-си-те
бройна форма мус-ку-са
звателна форма