муска

Речник на българския език

муска̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мускѝ, ж. Малка кесия, в която се поставят заклинателни текстове или други предмети за предпазване от беда; амулет, талисман.

Грешни изписвания (3)

  • моска
  • москъ
  • мускъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мус-ка
членувано мус-ка-та
мн.ч. мус-ки
членувано мус-ки-те
звателна форма