муселин

Речник на българския език

муселѝн — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид тънка, полупрозрачна материя от коприна, вълна или памук.
прил. муселѝнов, муселѝнова, муселѝново, мн. муселѝнови. Муселинова рокля.

Грешни изписвания (3)

  • моселин
  • мосилин
  • мусилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-се-лин
непълен член му-се-ли-на
пълен член му-се-ли-нът
мн.ч. му-се-ли-ни
членувано му-се-ли-ни-те
бройна форма му-се-ли-на
звателна форма —

Връзки