мулине

Речник на българския език

мулинѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Вид цветни конци за бродиране.

Грешни изписвания (3)

  • молене
  • молине
  • мулене

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-ли-не
членувано му-ли-не-то
мн.ч. му-ли-не-та
членувано му-ли-не-та-та