мулетарка

Речник на българския език

мулета̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мулета̀рки, ж. Жена мулетар.

Грешни изписвания (7)

  • молетарка
  • молетаркъ
  • молитарка
  • молитаркъ
  • мулетаркъ
  • мулитарка
  • мулитаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-ле-тар-ка
членувано му-ле-тар-ка-та
мн.ч. му-ле-тар-ки
членувано му-ле-тар-ки-те
звателна форма