мрамор

Речник на българския език

1. мра̀мор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мра̀мори, м.
1. Само ед. Твърд камък с варовит състав и различно оцветяване, който се използва в скулптурата и строителството.
2. Предмет, изработен от този камък.
3. Прен. Безмилостен, студен човек.

Грешни изписвания (1)

  • мрамур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мра-мор
непълен член мра-мо-ра
пълен член мра-мо-рът
мн.ч. мра-мо-ри
членувано мра-мо-ри-те
бройна форма мра-мо-ра
звателна форма

2. Мра̀мор географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Мрамур