мразен

Речник на българския език

1. мра̀зен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. мраз

Грешни изписвания (1)

  • мразин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мра-зен
непълен член мра-зе-ния
пълен член мра-зе-ни-ят
ж. р. мра-зе-на
членувано мра-зе-на-та
ср. р. мра-зе-но
членувано мра-зе-но-то
мн. ч. мра-зе-ни
членувано мра-зе-ни-те

2. мразен — мин. страд. прич. м. р.

мразен е производна форма на мразя (мин. страд. прич. м. р.).