моторизиран

Речник на българския език

1. моторизѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • моторезиран
  • моторезирън
  • моторизирън
  • мотурезиран
  • мотурезирън
  • мотуризиран
  • мотуризирън
  • муторезиран
  • муторезирън
  • муторизиран
  • муторизирън
  • мутурезиран
  • мутурезирън
  • мутуризиран
  • мутуризирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-то-ри-зи-ран
непълен член мо-то-ри-зи-ра-ния
пълен член мо-то-ри-зи-ра-ни-ят
ж. р. мо-то-ри-зи-ра-на
членувано мо-то-ри-зи-ра-на-та
ср. р. мо-то-ри-зи-ра-но
членувано мо-то-ри-зи-ра-но-то
мн. ч. мо-то-ри-зи-ра-ни
членувано мо-то-ри-зи-ра-ни-те

2. моторизиран — мин. страд. прич. м. р.

моторизиран е производна форма на моторизирам (мин. страд. прич. м. р.).