мотолевене

Речник на българския език

мотолевене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-то-ле-ве-не
членувано мо-то-ле-ве-не-то
мн.ч. мо-то-ле-ве-ния
членувано мо-то-ле-ве-ни-я-та