мотиватор

Речник на българския език

мотиватор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ти-ва-тор
непълен член мо-ти-ва-то-ра
пълен член мо-ти-ва-то-рът
мн.ч. мо-ти-ва-то-ри
членувано мо-ти-ва-то-ри-те
бройна форма мо-ти-ва-то-ра
звателна форма