морфин

Речник на българския език

морфѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Болкоуспокояващо наркотично вещество, извличано от сока на мака.

Грешни изписвания (1)

  • мурфин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мор-фин
непълен член мор-фи-на
пълен член мор-фи-нът
мн.ч. мор-фи-ни
членувано мор-фи-ни-те
бройна форма мор-фи-на
звателна форма