мортира

Речник на българския език

мортѝра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • мортиръ
  • муртира
  • муртиръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мор-ти-ра
членувано мор-ти-ра-та
мн.ч. мор-ти-ри
членувано мор-ти-ри-те
звателна форма