морга

Речник на българския език

мо̀рга — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мо̀рги, ж.
1. Помещение, в което се съхраняват трупове на покойници до идентифицирането, аутопсията или погребването им.
2. Прен. Място, на което се събират стари или повредени автомобили (обикновено за преработка); автомобилно гробище.

Грешни изписвания (1)

  • моргъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мор-га
членувано мор-га-та
мн.ч. мор-ги
членувано мор-ги-те
звателна форма —

Връзки