моралче

Речник на българския език

моралче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-рал-че
членувано мо-рал-че-то
мн.ч. мо-рал-че-та
членувано мо-рал-че-та-та