морализа̀торка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. морализа̀торки, ж. Жена морализатор.
Грешни изписвания (31)
- моралезаторка
- моралезаторкъ
- моралезатурка
- моралезатуркъ
- морализаторкъ
- морализатурка
- морализатуркъ
- морълезаторка
- морълезаторкъ
- морълезатурка
- морълезатуркъ
- морълизаторка
- морълизаторкъ
- морълизатурка
- морълизатуркъ
- муралезаторка
- муралезаторкъ
- муралезатурка
- муралезатуркъ
- мурализаторка
- мурализаторкъ
- мурализатурка
- мурализатуркъ
- мурълезаторка
- мурълезаторкъ
- мурълезатурка
- мурълезатуркъ
- мурълизаторка
- мурълизаторкъ
- мурълизатурка
- мурълизатуркъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мо-ра-ли-за-тор-ка | |
|---|---|---|
| членувано | мо-ра-ли-за-тор-ка-та | |
| мн.ч. | мо-ра-ли-за-тор-ки | |
| членувано | мо-ра-ли-за-тор-ки-те | |
| звателна форма | — | |