монстерче

Речник на българския език

монстерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мон-с-тер-че
членувано мон-с-тер-че-то
мн.ч. мон-с-тер-че-та
членувано мон-с-тер-че-та-та