монотеистичен

Речник на българския език

мо̀нотеистѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • монотеестичен
  • монотеестичин
  • монотеистичин
  • монотиестичен
  • монотиестичин
  • монотиистичен
  • монотиистичин
  • монутеестичен
  • монутеестичин
  • монутеистичен
  • монутеистичин
  • монутиестичен
  • монутиестичин
  • монутиистичен
  • монутиистичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-но-те-ис-ти-чен
непълен член мо-но-те-ис-тич-ния
пълен член мо-но-те-ис-тич-ни-ят
ж. р. мо-но-те-ис-тич-на
членувано мо-но-те-ис-тич-на-та
ср. р. мо-но-те-ис-тич-но
членувано мо-но-те-ис-тич-но-то
мн. ч. мо-но-те-ис-тич-ни
членувано мо-но-те-ис-тич-ни-те