монологийка

Речник на българския език

монологийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-но-ло-гий-ка
членувано мо-но-ло-гий-ка-та
мн.ч. мо-но-ло-гий-ки
членувано мо-но-ло-гий-ки-те
звателна форма