монодийка

Речник на българския език

монодийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-но-дий-ка
членувано мо-но-дий-ка-та
мн.ч. мо-но-дий-ки
членувано мо-но-дий-ки-те
звателна форма