монитор

Речник на българския език

монѝтор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. монѝтори, (два) монѝтора, м.
1. Приемник или друго устройство, използвано за контролиране на телевизионно излъчване или телефонна комуникация.
2. Спец. Изходно устройство на компютър, служещо за възпроизвеждане на видеоинформация; дисплей.
3. Спец. Военен кораб с артилерия за обстрел на крайбрежни обекти.

Грешни изписвания (3)

  • монитур
  • мунитор
  • мунитур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ни-тор
непълен член мо-ни-то-ра
пълен член мо-ни-то-рът
мн.ч. мо-ни-то-ри
членувано мо-ни-то-ри-те
бройна форма мо-ни-то-ра
звателна форма