монада

Речник на българския език

мона̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Прост, неделим елемент от битието, но за разлика от атома — одушевено единен.

Грешни изписвания (3)

  • монадъ
  • мунада
  • мунадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-на-да
членувано мо-на-да-та
мн.ч. мо-на-ди
членувано мо-на-ди-те
звателна форма