момица

Речник на българския език

момѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. момѝци, ж. Тънка ципа — було с ядки, към което са прикрепени вътрешностите на животно.

Грешни изписвания (3)

  • момицъ
  • мумица
  • мумицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ми-ца
членувано мо-ми-ца-та
мн.ч. мо-ми-ци
членувано мо-ми-ци-те
звателна форма