молителка

Речник на българския език

молѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. молѝтелки, ж. Жена молител.

Грешни изписвания (7)

  • молителкъ
  • молитилка
  • молитилкъ
  • мулителка
  • мулителкъ
  • мулитилка
  • мулитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ли-тел-ка
членувано мо-ли-тел-ка-та
мн.ч. мо-ли-тел-ки
членувано мо-ли-тел-ки-те
звателна форма