мокша

Речник на българския език

мокша съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

В учението за кармата — освобождение, състояние на абсолютна свобода, което може да се постигне и преживее, като постигналият го се нарича „жив освободен“ и след смъртта си няма да се прероди повече.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мок-ша
членувано мок-ша-та
мн.ч. мок-ши
членувано мок-ши-те
звателна форма