мокрене

Речник на българския език

мо̀крене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • мокрени
  • мокрине
  • мокрини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мок-ре-не
членувано мок-ре-не-то
мн.ч. мок-ре-ния
членувано мок-ре-ни-я-та