мокет

Речник на българския език

мокѐт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мокѐти, (два) мокѐта, м. Вид текстилна подова постилка.

Грешни изписвания (1)

  • мукет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-кет
непълен член мо-ке-та
пълен член мо-ке-тът
мн.ч. мо-ке-ти
членувано мо-ке-ти-те
бройна форма мо-ке-та
звателна форма —

Връзки