моаре

Речник на българския език

моарѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • моъре
  • муаре
  • муъре

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-а-ре
членувано мо-а-ре-то
мн.ч. мо-а-ре-та
членувано мо-а-ре-та-та