многоточие

Речник на българския език

многото̀чие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. многото̀чия, ср. Спец. Препинателен знак, състоящ се от три точки (...), който означава пропуск в текста.

Грешни изписвания (3)

  • многуточие
  • мнуготочие
  • мнугуточие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мно-го-то-чие
членувано мно-го-то-чи-е-то
мн.ч. мно-го-то-чия
членувано мно-го-то-чи-я-та