мнемоника

Речник на българския език

мнемо̀ника съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Съвкупност от правила и начини за лесно и бързо запомняне на някакви сведения.
прил. мнемонѝчен, мнемонѝчна, мнемонѝчно, мн. мнемонѝчни.
прил. мнемонѝчески, мнемонѝческа, мнемонѝчески, мн. мнемонѝчески. Мнемонически таблици.

Грешни изписвания (7)

  • мнемонека
  • мнемонекъ
  • мнемоникъ
  • мнимонека
  • мнимонекъ
  • мнимоника
  • мнимоникъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мне-мо-ни-ка
членувано мне-мо-ни-ка-та
мн.ч. мне-мо-ни-ки
членувано мне-мо-ни-ки-те
звателна форма