миячка

Речник на българския език

мия̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мия̀чки, ж. Жена мияч.

Грешни изписвания (3)

  • меячка
  • меячкъ
  • миячкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-яч-ка
членувано ми-яч-ка-та
мн.ч. ми-яч-ки
членувано ми-яч-ки-те
звателна форма