мишеморка

Речник на българския език

мишемо̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Отрова арсеник.

Грешни изписвания (7)

  • мешеморка
  • мешеморкъ
  • мешиморка
  • мешиморкъ
  • мишеморкъ
  • мишиморка
  • мишиморкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ше-мор-ка
членувано ми-ше-мор-ка-та
мн.ч. ми-ше-мор-ки
членувано ми-ше-мор-ки-те
звателна форма