мичман

Речник на българския език

мѝчман съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мѝчмани, м. Воинско звание на лице от неофицерския състав на флота и лице с такова звание.
прил. мѝчмански, мѝчманска, мѝчманско, мн. мѝчмански.

Грешни изписвания (1)

  • мичмън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мич-ман
непълен член мич-ма-на
пълен член мич-ма-нът
мн.ч. мич-ма-ни
членувано мич-ма-ни-те
бройна форма мич-ма-на
звателна форма