митница

Речник на българския език

мѝтница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мѝтници, ж. Държавно учреждение, което контролира внасяните и изнасяните стоки през границата и събира мита за тях.
прил. мѝтнически, мѝтническа, мѝтническо, мн. мѝтнически. Митническа декларация.

Грешни изписвания (3)

  • митнеца
  • митнецъ
  • митницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мит-ни-ца
членувано мит-ни-ца-та
мн.ч. мит-ни-ци
членувано мит-ни-ци-те
звателна форма