мислещ

Речник на българския език

1. мѝслещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мѝслеща, мѝслещо, мн. мѝслещи, прил. Който може да мисли. Човекът е мислещо същество.

Грешни изписвания (3)

  • мислешт
  • мислишт
  • мислищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мис-лещ
непълен член мис-ле-щия
пълен член мис-ле-щи-ят
ж. р. мис-ле-ща
членувано мис-ле-ща-та
ср. р. мис-ле-що
членувано мис-ле-що-то
мн. ч. мис-ле-щи
членувано мис-ле-щи-те

2. мислещ — сег. деят. прич. м. р.

мислещ е производна форма на мисля (сег. деят. прич. м. р.).