мислен

Речник на българския език

1. мѝслен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мѝслена, мѝслено, мн. мѝслени, прил.
1. Който е в мислите, не е изказан. Мислено желание.
2. Въображаем, недействителен. Екваторът е мислена линия.

Грешни изписвания (1)

  • мислин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мис-лен
непълен член мис-ле-ния
пълен член мис-ле-ни-ят
ж. р. мис-ле-на
членувано мис-ле-на-та
ср. р. мис-ле-но
членувано мис-ле-но-то
мн. ч. мис-ле-ни
членувано мис-ле-ни-те

2. мислен — мин. страд. прич. м. р.

мислен е производна форма на мисля (мин. страд. прич. м. р.).