мирясване

Речник на българския език

мирясване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • миръсване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ряс-ва-не
членувано ми-ряс-ва-не-то
мн.ч. ми-ряс-ва-ния
членувано ми-ряс-ва-ни-я-та