мирта

Речник на българския език

мѝрта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мирти, ж. Мирт.

Грешни изписвания (1)

  • миртъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мир-та
членувано мир-та-та
мн.ч. мир-ти
членувано мир-ти-те
звателна форма