миротворен

Речник на българския език

миротво̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • меротворен
  • меротворин
  • мерутворен
  • мерутворин
  • миротворин
  • мирутворен
  • мирутворин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-рот-во-рен
непълен член ми-рот-вор-ния
пълен член ми-рот-вор-ни-ят
ж. р. ми-рот-вор-на
членувано ми-рот-вор-на-та
ср. р. ми-рот-вор-но
членувано ми-рот-вор-но-то
мн. ч. ми-рот-вор-ни
членувано ми-рот-вор-ни-те