миришещ

Речник на българския език

1. мирѝшещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • меришешт
  • меришещ
  • меришишт
  • меришищ
  • миришешт
  • миришишт
  • миришищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-ри-шещ
непълен член ми-ри-ше-щия
пълен член ми-ри-ше-щи-ят
ж. р. ми-ри-ше-ща
членувано ми-ри-ше-ща-та
ср. р. ми-ри-ше-що
членувано ми-ри-ше-що-то
мн. ч. ми-ри-ше-щи
членувано ми-ри-ше-щи-те

2. миришещ — сег. деят. прич. м. р.

миришещ е производна форма на мириша (сег. деят. прич. м. р.).