миоцѐн
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Спец. Четвъртата епоха на терциера.
Грешни изписвания (3)
- меоцен
- меуцен
- миуцен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ми-о-цен | |
|---|---|---|
| непълен член | ми-о-це-на | |
| пълен член | ми-о-це-нът | |
| мн.ч. | ми-о-це-ни | |
| членувано | ми-о-це-ни-те | |
| бройна форма | ми-о-це-на | |
| звателна форма | — | |