миозинче

Речник на българския език

миозинче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-о-зин-че
членувано ми-о-зин-че-то
мн.ч. ми-о-зин-че-та
членувано ми-о-зин-че-та-та