минувачка

Речник на българския език

минува̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. минува̀чки, ж. Жена минувач.

Грешни изписвания (7)

  • меновачка
  • меновачкъ
  • менувачка
  • менувачкъ
  • миновачка
  • миновачкъ
  • минувачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ну-вач-ка
членувано ми-ну-вач-ка-та
мн.ч. ми-ну-вач-ки
членувано ми-ну-вач-ки-те
звателна форма