минохвъргачка

Речник на българския език

минохвърга̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. минохвърга̀чки, ж. Оръдие за стрелба с мини.

Грешни изписвания (31)

  • менофаргачка
  • менофаргачкъ
  • менофъргачка
  • менофъргачкъ
  • менохваргачка
  • менохваргачкъ
  • менохвъргачка
  • менохвъргачкъ
  • менуфаргачка
  • менуфаргачкъ
  • менуфъргачка
  • менуфъргачкъ
  • менухваргачка
  • менухваргачкъ
  • менухвъргачка
  • менухвъргачкъ
  • минофаргачка
  • минофаргачкъ
  • минофъргачка
  • минофъргачкъ
  • минохваргачка
  • минохваргачкъ
  • минохвъргачкъ
  • минуфаргачка
  • минуфаргачкъ
  • минуфъргачка
  • минуфъргачкъ
  • минухваргачка
  • минухваргачкъ
  • минухвъргачка
  • минухвъргачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-нох-вър-гач-ка
членувано ми-нох-вър-гач-ка-та
мн.ч. ми-нох-вър-гач-ки
членувано ми-нох-вър-гач-ки-те
звателна форма