минотърсач

Речник на българския език

1. минотърса̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. минотърса̀чи, (два) минотърса̀ча, м. Апарат за откриване на поставени мини.

Грешни изписвания (7)

  • менотарсач
  • менотърсач
  • менутарсач
  • менутърсач
  • минотарсач
  • минутарсач
  • минутърсач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-но-тър-сач
непълен член ми-но-тър-са-ча
пълен член ми-но-тър-са-чът
мн.ч. ми-но-тър-са-чи
членувано ми-но-тър-са-чи-те
бройна форма ми-но-тър-са-ча
звателна форма

2. минотърса̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. минотърса̀чи, (два) минотърса̀ча, м. Апарат за откриване на поставени мини.

Грешни изписвания (7)

  • менотарсач
  • менотърсач
  • менутарсач
  • менутърсач
  • минотарсач
  • минутарсач
  • минутърсач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-но-тър-сач
непълен член ми-но-тър-са-ча
пълен член ми-но-тър-са-чът
мн.ч. ми-но-тър-са-чи
членувано ми-но-тър-са-чи-те
бройна форма ми-но-тър-са-чи
звателна форма ми-но-тър-са-чо