минорен

Речник на българския език

мино̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мино̀рна, мино̀рно, мн. мино̀рни, прил.
1. Който се отнася до минор. Минорна гама.
2. Прен. Тъжен, потиснат, печален, меланхоличен. Минорно настроение.

Грешни изписвания (3)

  • менорен
  • менорин
  • минорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-но-рен
непълен член ми-нор-ния
пълен член ми-нор-ни-ят
ж. р. ми-нор-на
членувано ми-нор-на-та
ср. р. ми-нор-но
членувано ми-нор-но-то
мн. ч. ми-нор-ни
членувано ми-нор-ни-те